Каквото и да ви говорят – знайте, че винаги става дума за пари. Вероятно е древна и доказана от живота мъдрост, но когато преди време чух тази мисъл от изключителен професионалист, който зад гърба си имаше огромен опит и също толкова пари – нямаше начин да не запомня фразата.

Няма две мнения, че хората ходят на работа за пари. Че парите много често стоят пред моралните ни принципи и човешки ценности в името на физическото оцеляване. Неприятно, но факт.

Ако сте с масово образование и без много претенции – вие сте обречен да бъдете работник или наемник. Тоест – да работите каквото и да е, за да получавате пари. За голяма част от населението в трудоспособна възраст животът изглежда точно така. Работиш нещо и получаваш някакви пари. И никога не си доволен – нито от себе си, нито от заплатата си.

Ако сте с образование – започват претенциите при търсене на работа. Като стартова заплата, например. Или работно време. Или допълнителните ви бонуси. Но какво предлагате Вие, младият специалист срещу претенциите си? Нямате достатъчно опит – нито професионален, нито житейски. Не сте в позиция да вземата решения, нито да давате съвети, които не са ви поискани от по-високостоящите в йерархията. Но пък искате да се докажете. Респект! Тогава давате 200 процента от себе си, за да бъдете най-добрият и да бъдете забелязан. Можете да се сравнявате с останалите колеги и да имате вече претенции за повишаване на заплатата. В света на пазарната икономика е така – първо даваш и след това получаваш.

Ако сте доказан и признат експерт, без когото фирмата ви не може – сте в най-благоприятната позиция да искате повишение на заплатата си. И вероятно ще го получите – ако освен добър професионалист, сте и добър комуникатор с тези, от които зависи повишението ви. При положение, че не го получите – сте в правото си да потърсите друга подходяща или конкурентна (дори) фирма, която ще ви даде това, което смятате, че заслужавате като финансова оценка на труда ви.

Това означава, че не сте от хората, които се страхуват да искат повече. Страхът най-често е водещият възпиращ фактор сред наемниците на труда, които не са организирани от професионална организация или колектив, който да защитава правата им.

Според едно изследване на германския Инскитут за обществено мнение, работодателите най-много ценят сред своите работници усърдието им, лоялността и способността да работят в екип. Това никога не остава незабелязано от началниците и се отразява в редовното повишаване на заплатите съобразно успехите във фирмата. Заплатата обаче винаги е измерение на икономическата реалност, а не на мечтите и претенциите.

Ако обаче сте в ситуация да се предлагате с препоръки на ново работно място, то не трябва да забравяте, че евентуалните ви бъдещи работодатели ще ви поканят на предварителен разговор, но и те ще са „си написали домашното“ за вас.

Затова от изключително значение е как ще се представите на предварителния разговор – как сте облечени, как се държите, какво ниво на познания в професионалната област показвате, поведението ви спрямо останалите и не на последно място – чисто човешкото ви излъчване. И помнете – вие се предлагате, затова се опитайте да се харесате, а не да говорите веднага за пари и заплати.

Дайте, за да получите, са казали мъдрите хора.

*Бъдете умерени и не показвайте притеснение.

*Проявете емпатия към събеседниците в разговора.

*Подбирайте думите си и избягвайте квалификациите по какъвто и да е повод.

*Не коментирайте политика или религия.

*Бъдете подготвен за професионална „провокация“ от страна на работодателите, които ще искат да знаят как реагирате в конкретна ситуация.

*Покажете интелигентност, възпитание и ерудираност.

Подобно поведение ще ви гарантира втора покана за разговор и тогава най-вероятно ще ви бъде предложена сума, която ще приемете или откажете. Не бързайте – преценете възможностите за кариерно израстване, за професионално развитие, за допълнителните бонуси, отпуски, командировки или други допълнителни неща, които бихте могли да получите от бъдещия работодател. Щом той ви е поканил на втора среща – значи има интерес към вас, но не забравяйте, че колкото повече дава, толкова повече ще иска от вас.

Разговорите за пари винаги са неудобни, особено когато се наложи да поставяш цена на себе си. Така че може да ви се стори полезно да си представите, че преговаряте в полза на някой близък или за добър приятел. Ако премахнете себе си от уравнението, ще сте по-обективен и няма да се ръководите от притеснение и несигурност. Този разговор обаче се започва от работодателя, а не от вас – помнете това. Ако вие започнете повдигнете подобна тема – може и да не получите желаната позиция. В днешно време фирмите вече имат изградени принципи, по които подбират персонала си.

Вариантът с търсенето на „доказан специалист до 25 години и поне два чужди езика“ вече отмря.

На дневен ред е търсенето на работливи, лоялни и знаещи хора. И тяхното присъствие в общия успех на фирмата се оценява наистина по достойнство. Ако пък си и знаят цената – тогава ще получат не само позицията, за която кандидантстват, но и уважението на шефовете си.