Колкото повече ги познаваме, толкова повече може да ги употребяваме

Ще Ви препратя към литературната класика: помните ли оня пасаж от „Железният светилник“ на Димитър Талев, в който Султана Глаушева, разбрала, че 16-годишната ѝ дъщеря Катерина е бременна от безпътния художник Рафе Клинче, отива при една стара туркиня-знахарка, за да поиска „биле за помятане“. Момичето послушно изпива отварата, но продължението е трагично…

В старите времена българите са се възползвали по всевъзможни начини от даровете на природата – билките. Използвала ги е за храна на семейството, за лечение, за консервиране и за комбинация с плодове и зеленчуци за съхранение. Нещо повече – с билките са боядисвали вълна и памук. С билките са правели както консерви, така и сапуни. С букет от билки са приветствали новородени бебета и са изпращали хората в последния им път….

Едни от най-красивите и хубави български празници – Лазаровден, Цветница и Еньовден са свързани с билките.

На територията на България са регистрирани 3500 (три хиляди и петстотин) билки, 750 (седемстотин и петдесет) от които имат лечебни свойства.

Билките ни са в рецептурника на фармацевтите за производство на лекарства и козметика, а така също можете да ги срещнете из тефтерите с рецепти на баба и шеф готвачи. Природата е била изключително щедра към земята ни и към нас, като ни е дарила различни видове растящи треви за полезна употреба. Все още някои си спомнят, че блатното кокиче е в основата на станалото световноизвестно лекарство нивалин. Мурсалският чай придоби през последните години огромна известност, търсене и употреба. Невинната мащерка се използва от чайовете през природната козметика до рецептите на елитните ресторанти. Вероятно сте чували още за левурда, подбел, киселец, борови връхчета и още много и много други.

През последните години билките преживяват истински Ренесанс във възприятията и употребата от съвременните хора. В менюто на днешните хора влизат традиционни и новооткрити билки. Така например прекрасният невен може да се използва в „бабешка рецепта“ срещу подсичане на бебешки дупета, в биокозметиката за различни кремове и шампоани, за май и дори – като ядлива декорация за торти.

В пролетното меню   присъстват спанакът, левурдата (див чесън), калоферчето (подходящ за овкусяване на агнешко месо), лападът и киселецът. Като традиционно български те проявяват растителна търпимост към все по-широко навлизащия в менюто кейл, листа от цвекло и ревен. За разлика от западноевропейците, които масово използват ревена, българите – като разглезени от природата по отношение на билките – едва сега откриват неговите вкусови качества и приложение.

Вегетарианците и веганите все по-често предпочитат тученицата пред обикновената зелена салата, овкусена с магданоз и левурда. От бъз се прави един от най-вкусните биосокове, а от шипките – прекрасен мармалад, който вече се приема като гурме, когято се предлага в ресторантите.

Жените с опит в използването на билките не предпочитат химическите оцветители за боядисването на яйца за Великден, а употребяват само природни билки – подбел, живовляк, люспите от лука или правят смес от различни билки за постигането на по-екзотичен ефект. Една от старите традиции е върху великденските яйца да се слага листо от здравец и то да дава своя отпечатък.

Да не говорим, че естествено оцветената вълна с помощта на билките никога не променят цвета си. Световен хит в онлайн търговията се превърнаха вълнените чорапи на родопските баби, оцветени само с билки и успешно продавани от техните внуци.

Билките в България се приемат като истински подарък, но трябва да се познават и правилно използват. Употребявани в правилно съотношение, те винаги са полезни за организма на човека. Най-честата им употреба е под формата на чайове или подправки към ястията. Съвременният начин на хранене не само че наложи, но и приветства по-широкото използване на билките в ежедневието на българина. Познавачите на билките могат да ви направят меню от предястие до десерт с широка употреба на билките като една от съставките или като декорация (ядливите цветя).

Една обикновена, но ухаеща лавандула например може да се използва в основно ядене, в десерт, като декорация и в козметиката.

Глухарчето можете да го ядете на салата или да го използвате в козметиката.

Много от билките в България могат да се употребяват в пресно или сухо състояние. От някои се правят сладка и мармалади, от други – чайове, от някои се варят супи, от други – отвари при настинки.

Някои са многофункционални. Въпросът е да се запознаете предварително с техните целебни качества, за да ги използвате и прилагате по най-добрия начин.

Но колкото повече използвате билките в ежедневната си храна, толкова по-добре за физическото и духовното ви здраве.

Защото както казват мъдреците – най-много помагат билките оттам, където сте родени. Те са естествената ни връзка със земята и колкото сме в по-близки отношения с нейните дарове – толкова по-добре.

Сред най-познаните и използвани билки в България са:

Лайка

Хвойна

Липа

Жълт кантарион

Подбел

Живовляк

Маточина

Глухарче

Магданоз

Джоджен

Пелин

Копривата

Върба

Шипка

Бъз

Бял равнец Лавандула